Д-р Христина Димитрова: С писането преработвам болката и чувството за несправедливост
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Христина Божинова – Димитрова е родена във Варна. Живее и твори в родния си град. Завършила е Езикова гимназия “Фредерик Жолио-Кюри " и медицина в МУ - Варна.
Работи като общопрактикуващ доктор. Има предпазена дисертация и степен “доктор по медицина ”. Автор е на книгите: „ Душата на къщите “, „ Улици “, „ В градината на поезията, ред. Зл. Коларов, " Най-добре да попитаме гладния ", изд. Академия " Знание ", ред. К. Кондова, " Светлина по пътя ", изд. " Академия Знание ", четириезична, ред. К.Кондова.
Член и зам-председател на: Съюза на писателите лекари в България „ Д. Димов “. Член на Сдружение на писателите - Варна и UMEM (Union Mondiale des Écrivains Médecins, Световен съюз на лекарите-писатели).
Носител е на интернационалната литературна премия " Хипократ и Пегас - UMEM 2025 ", премия за прозаичност (2023), общественозначима лирика и фамилно творчество на Клуба на българските дами и фамилии, Хамбург, 2025 г.
Д-р Димитрова, по кое време разбрахте, че писаното слово е предопределение за Вас дружно с лекарската специалност?
Започнах да съзнавам, че желая да пиша, и да пиша редовно, относително късно - преди десетина години. Преди към две години даже се изплаших, че писането изисква не по-малка отдаденост от здравната специалност и не знаех по какъв начин ще уравновесявам сред двете. Но мисля, че го реализирам.
Първата ми обява бе в алманах на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България по самодейност на доцент Любомир Киров. Годината бе 2015. Две години по-късно имах опция да вземам участие в Международен конгрес на лекарите-писатели в Пловдив, през 2017 година Именно там попаднах в различен свят, общественост на лекари писатели от България и Европа.
Това е средата, която и през днешния ден е мое духовно семейство. Следва развой на решение и храброст да издавам, да споделям, да чета пред аудитория, пред сътрудници, да се развъртвам като създател. И също по този начин да давам опция на други лекари създатели да намират своята креативна среда и да се изявяват и развиват, каквато среда е нашия Съюз на писателите лекари в България.
Разкажете за първите си стъпки в литературата. Какво Ви даде сили и ентусиазъм?
Освен мотивите за креативна изява и развитие - литературни срещи, конгреси, креативен работилници, съществена роля за мен имаха менторите - хората, които ми дават и до през днешния ден поощрение, подкрепа и кураж.
Това за мен са проф. Златимир Коларов, ръководител на Съюза на писателите лекари в България, доктор Роланд Ноел от Франция, доктор Симоне Бандирали от Италия, в този момент президент на UMEM - Международен или Световен съюз на лекарите писатели, които са ме насърчавали да пиша. Колегите от нашия съюз на писателитe лекари в България. Също по този начин общността на Академия " Знание " в София - Марисиана Влашева, Здравка Евтимова, поетесата Камелия Кондова, Розалия Александрова от Пловдив, която познавам от 2017 г.- мой редактор и нравствен лидер. И доктор Емилия Юкер, ръководител на Комитета на българските дами и фамилии в Хамбург, която към този момент двадесет години с българската общественост там повдига духа на българските създатели.
Какво лиши това Ваше занятие от битността Ви на доктор? Или може би я обогати?
Според мен писането освен, че нищо не ми е лишило, а ми дава повече дълбочина в работата ми на общопрактикуващ доктор. Това е специалността, която в най-голяма степен би трябвало да преглежда пациента като цяло на биологична, обществена и психологична същина и изява. Тази тежест на специалността, на пренесената болежка може да се трансформира в литературна творба.
В този смисъл бях написала един стих:
" Пиша като доктор,
мисля като публицист.
И в тази двойнственост
се ражда истина... "
Какво вижда и усеща създателят доктор Димитрова в лекарския кабинет? А когато е сама?
В кабинета виждам болежка, ориси в всемирен и медицински аспект. Но също има едно непрестанно натоварване, упования, условия, надзор, администриране, даже напън, което е предизвикателство за всеки доктор.
Болката и заболяванията като медици би трябвало да трансформираме в диагнози, даже кодове...Разбира се, хората чакат от нас помощ, подпомагане, съвет най-общо казано. Което се мери конкретно в лекуване, ориентиране, подкрепяне и по този начин нататък.
И за здравната активност, и за административния напън са нужни мощна мотивация и темперамент.
В нашата работа на общопрактикуващи лекари има и доста медикосоциални и обществени действия и детайли, което беше обект и на научните ми търсения, осъществени с моя теоретичен началник проф. Лора Георгиева от Медицинския университет във Варна.
Точно тези моменти ме предизвикат и като пишещ човек.
Социалното мощно ме вълнува. Неслучайно последната ми стихосбирка носи заглавието " Най-добре да попитаме гладния ". Ето един стих от нея:
" Живяхме с илюзията,
че свободата е по-ценна от хляба.
Но най-добре да попитаме гладния ".
В писането точно намирам опция да преработя болката, възприятието на неправда и заплаха, в случай че изобщо могат да се преработят. Но това е метод да стигнеш до други индивиди на тази вълна. И това също дава сили и мотивация.
Движението, пътуванията, природата за мен са мощен креативен тласък. Морето, вятърът, дъждът, птиците, чайките даже. Гълъбите, цветята...Като при всеки създател. И креативната среда, улиците, градовете.
Освен че лекувате пациентите си, споделяте ли с тях вълненията си на публицист? Харесват ли те това?
Благодарение на обществените мрежи и медии значително от моите пациенти споделят креативните ми безредици, някои от тях демонстрират същински интерес. Някои даже споделят, че държат стихосбирките ми на нощните си шкафчета. Нещо като лекарство! Казват, че ги четат преди сън или даже при някакъв проблем. А също, че ги усещат целебни. За мен това е огромен тласък и душевна наслада. Получавам и писма във връзка оповестени стихове с доста вдъхновяващи за мен думи. Имало е доста случаи да се усещам изтощена, изчерпана и такива писма идват тъкмо в точния момент. И ми дават сили да продължа. И с медицината, и с писането.
Отдавна не си задавам въпроса дали би трябвало да пиша, дали мога да си разреша да обявявам. Между мен и моите читатели, в това число. пациенти, има неприкритост. Както споделя Камелия Кондова, огромната българска поетеса и редактор на последните ми книги, поезията е разголване. И аз съм поела този риск, преодоляла съм го. Зная, че ще стигне до точните хора, за които тази откровеност, позиция, прекарване имат значение.
Известна сте и с това, че отворихте вратите на кабинета си за украински бежанци в първите дни и месеци на войната, подадохте ръка и на сътрудници лекари от Украйна. Кои са най-силните мемоари, които останаха у Вас от това време?
Разказвала съм това и преди. Помня, в края на февруари 2022 г, моята майка ми сподели разчувствана, че е почнала война в Украйна. За нейното потомство думата война има съответно измерение - боязън, апетит, болежка, загуба...Тогава отговорих напълно фриволно, че Украйна е толкоз надалеч... Само след дни на вратата на лекарския ми кабинет ме чакаха десетина индивида - бежанци. Трябваше да взема бързо решение. Владеех езика от езиковата гимназия, която бях приключила. И съм от бежански жанр. Две основателни за мен персонални аргументи.
През идната година посредством съидейници се срещнах с моята колежка от Одеса доктор Анастасия Бордеева, и започнахме да работим дружно публично когато тя приравни дипломата си. И до през днешния ден. Този опит споделяме и с други медици, които желаят да преминат по този път.
Колегите, с които аз се срещнах са доста енергични, стимулирани и в никой миг не не помня максимата " Не подценявай ученика, той може да ти бъде преподавател ".
И един по-тривиален въпрос – какво бихте желали да измененията в здравната системата, с цел да бъдат по-удовлетворени и лекари, и пациенти от нея?
Има доста аспекти на казуса, само че да кажем - в центъра на опазването на здравето би трябвало да бъде пациентът и социалнозначимите заболявания. Всеки участник в здравната система да работи единствено в областта на своите пълномощия.
Но осъзнавам, че ненапълно това е идеалистично...
Експертните оценки на съсловни организации като нашата да вземем за пример, на НСОПЛБ, на експертни препоръки и бордове да имат по-значителна, даже определяща роля при взимане на решения по избрани проблеми. Защото ние ги познаваме. Защото има тясна специализация и бързо развиване в медицината.
В цялата система да има ясно написани пълномощия на обособените медицински специалности, подчиненост и почитание.
Ще споделите ли какви са проектите Ви на креативното занятие?
Да продължа да пиша, вдъхновението да е с мен, да издавам стойностни книги, да групирам създатели, да имаме значими креативен срещи в България и по света.
Да можем да участваме и представим още веднъж почтено България на идния 68-ми конгрес на UMEM - Международния съюз на лекарите писатели тази година в Кан, Франция.
И вместо край – ще подарите ли на нашите читатели и Ваши сътрудници няколко реда – в стих или прозаичност, желаете ли да им пожелаете нещо персонално?
Честит празник на Светите братя Кирил и Методий!
Честит празник на славянската книжовност и просвета!
Честит празник и реверанс пред нашите учители и духовни водачи!
Искам още веднъж да загатна всички мои учители, всички пишещи лекари, моите сътрудници, проф. Златимир Коларов, Здравка Евтимова, Камелия Кондова, Академия " Знание ", доктор Емилия Юкер, поетесата Розалия Александрова от Пловдив и всички, с които споделяме вълненията на духа.
Да бъде мир! Да пребъде България!
Благодаря за нашата среща в навечерието на празника. За мен е чест!
Ето и няколко мои произведения, писани през годините по тематиката:
Как пишат лекарите
На моите пишещи братя и сестри
Как пишат лекарите?
На крайник.
Върху предписания,
телефони
тетрадки,
листи-
подредени,
разхвърляни,
събирани,
изгубени...
мислено
небрежно
скритом.
Да не забравите медицината,
ни упрекват!
Няма!
Има толкоз доста за казване,
за изплакване,
за шерване.
Да оставиш диря,
Знак,
Присъствие
Има ме,
Тук и в този момент!
Бях тук.
Тук съм!
С болните,
Но и с мислите,
С болката,
С възприятията...
С тъгата,
обидата,
натиска,
Сълзите,
Спомена
Нека останат на листа.
Да стигнат до някого.
Нека останат...
Тази част от мен да остане,
Нечутата,
неразбраната,
неизказана
Тази, която съм..
От плът,
с биещо сърце,
Ходеща,
мислеща,
чувстваща,
споделяща
обичаща,
лекуваща.
И пишеща!
*
Ако пътят е твой
Непременно ще подреди пътеки.
Опасно ще излъска стълбите нагоре.
Ще подреди релси за влака,
ще ги приближава и пресича.
Ще постави гари с пасажери.
Ще посади дървета и глицинии
с тежки лилави гроздове.
Ще опива -
с цвят, аромати и популярност.
Ще обуе обувки,
обувките ще се скъсат
или отеснеят
до босо.
Ще прокървиш.
Ще се засрамиш от смелостта си.
Ще се объркаш.
Ще загубиш пътя
и отново ще го намериш.
Някъде за теб ще изсвири тромпет.
Това ще е бойния зов,
че твоите са там Горе.
От тях ще чуеш заветното:
От нашите си.
На прав път си.
Пиши!
*
Прераждане
Аз желая да бъда публицист, възкликнах.
Но първо би трябвало да науча буквите
себе си и болката.
После да отгледам дървото,
от което да издялкам
молива за писане.
Да го наострям всяка заран с истина,
както дядо го правеше,
все едно от това му зависи живота.
Чак тогава прописах.
*
Мога да препасвам рози
Хора също.
В деня на милосърдието.
И всеки Божи ден.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Христина Божинова – Димитрова е родена във Варна. Живее и твори в родния си град. Завършила е Езикова гимназия “Фредерик Жолио-Кюри " и медицина в МУ - Варна.
Работи като общопрактикуващ доктор. Има предпазена дисертация и степен “доктор по медицина ”. Автор е на книгите: „ Душата на къщите “, „ Улици “, „ В градината на поезията, ред. Зл. Коларов, " Най-добре да попитаме гладния ", изд. Академия " Знание ", ред. К. Кондова, " Светлина по пътя ", изд. " Академия Знание ", четириезична, ред. К.Кондова.
Член и зам-председател на: Съюза на писателите лекари в България „ Д. Димов “. Член на Сдружение на писателите - Варна и UMEM (Union Mondiale des Écrivains Médecins, Световен съюз на лекарите-писатели).
Носител е на интернационалната литературна премия " Хипократ и Пегас - UMEM 2025 ", премия за прозаичност (2023), общественозначима лирика и фамилно творчество на Клуба на българските дами и фамилии, Хамбург, 2025 г.
Д-р Димитрова, по кое време разбрахте, че писаното слово е предопределение за Вас дружно с лекарската специалност?
Започнах да съзнавам, че желая да пиша, и да пиша редовно, относително късно - преди десетина години. Преди към две години даже се изплаших, че писането изисква не по-малка отдаденост от здравната специалност и не знаех по какъв начин ще уравновесявам сред двете. Но мисля, че го реализирам.
Първата ми обява бе в алманах на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България по самодейност на доцент Любомир Киров. Годината бе 2015. Две години по-късно имах опция да вземам участие в Международен конгрес на лекарите-писатели в Пловдив, през 2017 година Именно там попаднах в различен свят, общественост на лекари писатели от България и Европа.
Това е средата, която и през днешния ден е мое духовно семейство. Следва развой на решение и храброст да издавам, да споделям, да чета пред аудитория, пред сътрудници, да се развъртвам като създател. И също по този начин да давам опция на други лекари създатели да намират своята креативна среда и да се изявяват и развиват, каквато среда е нашия Съюз на писателите лекари в България.
Разкажете за първите си стъпки в литературата. Какво Ви даде сили и ентусиазъм?
Освен мотивите за креативна изява и развитие - литературни срещи, конгреси, креативен работилници, съществена роля за мен имаха менторите - хората, които ми дават и до през днешния ден поощрение, подкрепа и кураж.
Това за мен са проф. Златимир Коларов, ръководител на Съюза на писателите лекари в България, доктор Роланд Ноел от Франция, доктор Симоне Бандирали от Италия, в този момент президент на UMEM - Международен или Световен съюз на лекарите писатели, които са ме насърчавали да пиша. Колегите от нашия съюз на писателитe лекари в България. Също по този начин общността на Академия " Знание " в София - Марисиана Влашева, Здравка Евтимова, поетесата Камелия Кондова, Розалия Александрова от Пловдив, която познавам от 2017 г.- мой редактор и нравствен лидер. И доктор Емилия Юкер, ръководител на Комитета на българските дами и фамилии в Хамбург, която към този момент двадесет години с българската общественост там повдига духа на българските създатели.
Какво лиши това Ваше занятие от битността Ви на доктор? Или може би я обогати?
Според мен писането освен, че нищо не ми е лишило, а ми дава повече дълбочина в работата ми на общопрактикуващ доктор. Това е специалността, която в най-голяма степен би трябвало да преглежда пациента като цяло на биологична, обществена и психологична същина и изява. Тази тежест на специалността, на пренесената болежка може да се трансформира в литературна творба.
В този смисъл бях написала един стих:
" Пиша като доктор,
мисля като публицист.
И в тази двойнственост
се ражда истина... "
Какво вижда и усеща създателят доктор Димитрова в лекарския кабинет? А когато е сама?
В кабинета виждам болежка, ориси в всемирен и медицински аспект. Но също има едно непрестанно натоварване, упования, условия, надзор, администриране, даже напън, което е предизвикателство за всеки доктор.
Болката и заболяванията като медици би трябвало да трансформираме в диагнози, даже кодове...Разбира се, хората чакат от нас помощ, подпомагане, съвет най-общо казано. Което се мери конкретно в лекуване, ориентиране, подкрепяне и по този начин нататък.
И за здравната активност, и за административния напън са нужни мощна мотивация и темперамент.
В нашата работа на общопрактикуващи лекари има и доста медикосоциални и обществени действия и детайли, което беше обект и на научните ми търсения, осъществени с моя теоретичен началник проф. Лора Георгиева от Медицинския университет във Варна.
Точно тези моменти ме предизвикат и като пишещ човек.
Социалното мощно ме вълнува. Неслучайно последната ми стихосбирка носи заглавието " Най-добре да попитаме гладния ". Ето един стих от нея:
" Живяхме с илюзията,
че свободата е по-ценна от хляба.
Но най-добре да попитаме гладния ".
В писането точно намирам опция да преработя болката, възприятието на неправда и заплаха, в случай че изобщо могат да се преработят. Но това е метод да стигнеш до други индивиди на тази вълна. И това също дава сили и мотивация.
Движението, пътуванията, природата за мен са мощен креативен тласък. Морето, вятърът, дъждът, птиците, чайките даже. Гълъбите, цветята...Като при всеки създател. И креативната среда, улиците, градовете.
Освен че лекувате пациентите си, споделяте ли с тях вълненията си на публицист? Харесват ли те това?
Благодарение на обществените мрежи и медии значително от моите пациенти споделят креативните ми безредици, някои от тях демонстрират същински интерес. Някои даже споделят, че държат стихосбирките ми на нощните си шкафчета. Нещо като лекарство! Казват, че ги четат преди сън или даже при някакъв проблем. А също, че ги усещат целебни. За мен това е огромен тласък и душевна наслада. Получавам и писма във връзка оповестени стихове с доста вдъхновяващи за мен думи. Имало е доста случаи да се усещам изтощена, изчерпана и такива писма идват тъкмо в точния момент. И ми дават сили да продължа. И с медицината, и с писането.
Отдавна не си задавам въпроса дали би трябвало да пиша, дали мога да си разреша да обявявам. Между мен и моите читатели, в това число. пациенти, има неприкритост. Както споделя Камелия Кондова, огромната българска поетеса и редактор на последните ми книги, поезията е разголване. И аз съм поела този риск, преодоляла съм го. Зная, че ще стигне до точните хора, за които тази откровеност, позиция, прекарване имат значение.
Известна сте и с това, че отворихте вратите на кабинета си за украински бежанци в първите дни и месеци на войната, подадохте ръка и на сътрудници лекари от Украйна. Кои са най-силните мемоари, които останаха у Вас от това време?
Разказвала съм това и преди. Помня, в края на февруари 2022 г, моята майка ми сподели разчувствана, че е почнала война в Украйна. За нейното потомство думата война има съответно измерение - боязън, апетит, болежка, загуба...Тогава отговорих напълно фриволно, че Украйна е толкоз надалеч... Само след дни на вратата на лекарския ми кабинет ме чакаха десетина индивида - бежанци. Трябваше да взема бързо решение. Владеех езика от езиковата гимназия, която бях приключила. И съм от бежански жанр. Две основателни за мен персонални аргументи.
През идната година посредством съидейници се срещнах с моята колежка от Одеса доктор Анастасия Бордеева, и започнахме да работим дружно публично когато тя приравни дипломата си. И до през днешния ден. Този опит споделяме и с други медици, които желаят да преминат по този път.
Колегите, с които аз се срещнах са доста енергични, стимулирани и в никой миг не не помня максимата " Не подценявай ученика, той може да ти бъде преподавател ".
И един по-тривиален въпрос – какво бихте желали да измененията в здравната системата, с цел да бъдат по-удовлетворени и лекари, и пациенти от нея?
Има доста аспекти на казуса, само че да кажем - в центъра на опазването на здравето би трябвало да бъде пациентът и социалнозначимите заболявания. Всеки участник в здравната система да работи единствено в областта на своите пълномощия.
Но осъзнавам, че ненапълно това е идеалистично...
Експертните оценки на съсловни организации като нашата да вземем за пример, на НСОПЛБ, на експертни препоръки и бордове да имат по-значителна, даже определяща роля при взимане на решения по избрани проблеми. Защото ние ги познаваме. Защото има тясна специализация и бързо развиване в медицината.
В цялата система да има ясно написани пълномощия на обособените медицински специалности, подчиненост и почитание.
Ще споделите ли какви са проектите Ви на креативното занятие?
Да продължа да пиша, вдъхновението да е с мен, да издавам стойностни книги, да групирам създатели, да имаме значими креативен срещи в България и по света.
Да можем да участваме и представим още веднъж почтено България на идния 68-ми конгрес на UMEM - Международния съюз на лекарите писатели тази година в Кан, Франция.
И вместо край – ще подарите ли на нашите читатели и Ваши сътрудници няколко реда – в стих или прозаичност, желаете ли да им пожелаете нещо персонално?
Честит празник на Светите братя Кирил и Методий!
Честит празник на славянската книжовност и просвета!
Честит празник и реверанс пред нашите учители и духовни водачи!
Искам още веднъж да загатна всички мои учители, всички пишещи лекари, моите сътрудници, проф. Златимир Коларов, Здравка Евтимова, Камелия Кондова, Академия " Знание ", доктор Емилия Юкер, поетесата Розалия Александрова от Пловдив и всички, с които споделяме вълненията на духа.
Да бъде мир! Да пребъде България!
Благодаря за нашата среща в навечерието на празника. За мен е чест!
Ето и няколко мои произведения, писани през годините по тематиката:
Как пишат лекарите
На моите пишещи братя и сестри
Как пишат лекарите?
На крайник.
Върху предписания,
телефони
тетрадки,
листи-
подредени,
разхвърляни,
събирани,
изгубени...
мислено
небрежно
скритом.
Да не забравите медицината,
ни упрекват!
Няма!
Има толкоз доста за казване,
за изплакване,
за шерване.
Да оставиш диря,
Знак,
Присъствие
Има ме,
Тук и в този момент!
Бях тук.
Тук съм!
С болните,
Но и с мислите,
С болката,
С възприятията...
С тъгата,
обидата,
натиска,
Сълзите,
Спомена
Нека останат на листа.
Да стигнат до някого.
Нека останат...
Тази част от мен да остане,
Нечутата,
неразбраната,
неизказана
Тази, която съм..
От плът,
с биещо сърце,
Ходеща,
мислеща,
чувстваща,
споделяща
обичаща,
лекуваща.
И пишеща!
*
Ако пътят е твой
Непременно ще подреди пътеки.
Опасно ще излъска стълбите нагоре.
Ще подреди релси за влака,
ще ги приближава и пресича.
Ще постави гари с пасажери.
Ще посади дървета и глицинии
с тежки лилави гроздове.
Ще опива -
с цвят, аромати и популярност.
Ще обуе обувки,
обувките ще се скъсат
или отеснеят
до босо.
Ще прокървиш.
Ще се засрамиш от смелостта си.
Ще се объркаш.
Ще загубиш пътя
и отново ще го намериш.
Някъде за теб ще изсвири тромпет.
Това ще е бойния зов,
че твоите са там Горе.
От тях ще чуеш заветното:
От нашите си.
На прав път си.
Пиши!
*
Прераждане
Аз желая да бъда публицист, възкликнах.
Но първо би трябвало да науча буквите
себе си и болката.
После да отгледам дървото,
от което да издялкам
молива за писане.
Да го наострям всяка заран с истина,
както дядо го правеше,
все едно от това му зависи живота.
Чак тогава прописах.
*
Мога да препасвам рози
Хора също.
В деня на милосърдието.
И всеки Божи ден.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ